Говорят експертите: Финансист развенча митовете за приемане на еврото. Българският лев

Говорят специалистите: Финансист развенча митовете за приемане на еврото. Българският лев във типа му, който е през днешния ден, е от едната страна евро, от другата – лев. В този смисъл най-логичното и естествено продължение на валутния ръб е интеграцията ни в еврозоната.

Това съобщи пред БГНЕС финансистът Румен Гълъбинов. Според него има много неуместни доводи против еврото, с които през последните 3 години една група от хора плаши българското общество,
всявайки съмнение с откровените си неистини.
Една от тях е, че с влизането ни еврозоната цените фрапантно ще набъбнат, животът ще нарастне двойно и тройно, хората ще обеднеят, приходите ни ще спаднат. „ Това са неистини. Няма страна, която да е влезнала в еврозоната и да не й се е вдигнал стандарта на живот. Още повече ние доста от дълго време сме отстранилия валутния риск. Ние сме във валутен ръб от 25 години, курсът на лв. към еврото е закрепен и той не се е променял “, означи финансистът.
Единствено цените на интернационалния пазар
могат да повлияят за някои артикули и услуги, само че това не е поради еврозоната. В момента цените се трансформират и се следи повишаване.

Друга невероятна неистина е, че България ще бъде задължена да заплаща солидарно задълженията на останалите страни-членки, като да вземем за пример Гърция и Италия, които са съществено задлъжнели. „ Няма такова нещо.
Нито в Договора за присъединение към Европейски Съюз,
нито в документите, които уреждат еврозоната, Европейския гаранционен механизъм на никое място не написа и няма такава отговорност на една страна, споделено да дава отговор за отговорностите на друга държава-членка в еврозоната “, изясни Румен Гълъбинов.

Друго изказване, което се тиражираше дълго време е по този начин наречената загуба на суверенитет. Финансистът още веднъж подсети, че ние се намираме към този момент четвърт век в изискванията на валутен ръб, който първо привърза лв. към немската марка,
след това към еврото с курс, който не се е променял.
„ Българският лев във типа му, който е през днешния ден, е от едната страна евро, от другата – лев, т.е. ние сме като хибридна валута. В този смисъл най-логичното и естествено продължение на валутния ръб е интеграцията ни в еврозоната “, сподели Гълъбинов и добави, че няма да има нищо по-различно от това, което е било досега.

Що се отнася до осъществяването на критериите за участие в еврозоната, страната ни дава отговор на три от четирите условия. Гълъбинов обърна внимание на обстоятелството, че след експлоадирането на войната на Русия в Украйна се следи световно висока инфлация,
която се усеща изключително мощно в Европа.
„ Икономиките на съвсем всички страни в Европейски Съюз означиха рекордни равнища на инфлация. От предходната година България стартира да смъква инфлацията и това е към този момент за 17 следващ месец. Въпросът е, че ние имахме разлика сред нашата инфлация и междинната за еврозоната повече от два пъти “, сподели той и добави, че в този момент към този момент не е по този начин.
Той напомни, че отговаряме на критерия
недостиг – 3%; на критерия за дълг към Брутният вътрешен продукт – движим се сред 25 и 30% при изискване 60%, т.е. преизпълняваме го почни два пъти; имаме постоянни лихвени проценти поради валутния ръб. „ Лихвените проценти са постоянни, не означават внезапни промени във времето, даже са по-ниски по левовите по отношение на тези в евро. Постепенно ще вървят към равнене на междинните равнища, които са в еврозоната “, посочи специалистът.
И с цел да разсеем дефинитивно всички заблуди
за еврото най-добре в тази обстановка е да погледнем опита на Хърватия, която е страна със сходни параметри на България и последна одобри еврото.

„ Тя влезе предходната година в еврозоната. Там съществуваха огромни опасения за цените. Какво стана? Инфлацията не означи растеж, тя остана на равнища междинни за еврозоната. Имаше цени, които някой се опита да усили, само че там незабавно се намеси страната в лицето на регулаторите и контролните органи. Имаше глобени недобросъвестни търговци и нещата се успокоиха “, сподели финансистът.
По отношение на приходите в Хърватия отново се
усилва минималната работна заплата. Ако у нас тя е 933 лв., в Хърватия е 860 евро. „ Очевидно е, че и приходите порастват и няма потребност от опасения. При състояние, че у нас не се допусне спекулативно и голословно някой да усилва фрапантно цените и продължим с нарастването на приходите, ние ще следим през идващите години действително нарастване на стандарта на живот на българските жители и нарастване на покупателната дарба “, акцентира Гълъбинов.

Еврото не е единствено стопански и финансов избор, той е политически и цивилизационен. С еврото България влиза в ядрото на Европа.